Защо снимките ми са размазани? Фокус и автофокус за начинаещи фотографи

Понякога една снимка изглежда почти перфектна.

Светлината е добра. Моментът е уловен. Композицията работи. Натискате спусъка, поглеждате дисплея на камерата и всичко изглежда наред. По-късно отваряте снимката на по-голям екран и забелязвате нещо неприятно – очите не са достатъчно ясни, лицето е леко размазано или фокусът е попаднал някъде зад човека.

Един от първите въпроси, които почти всеки начинаещ фотограф си задава, е: „Защо снимките ми не са на фокус?“

Отговорът невинаги е очевиден, защото не всяка нерязка снимка е снимка с неправилен фокус. Понякога автофокусът действително е избрал грешното място. Друг път човекът се е движил прекалено бързо за избраната скорост на затвора. Възможно е самият фотограф леко да е разклатил камерата. А понякога фокусът е напълно точен, но дълбочината на рязкост е толкова малка, че само много тънка част от сцената изглежда ясна. Да разпознавате защо една снимка е размазана е много по-ценно от това просто да знаете къде се намира бутонът за автофокус. В тази статия ще разгледаме фокуса и автофокуса ясно и практично – как работят, какви грешки допускат начинаещите и как да постигате по-стабилни и по-резки резултати.

Темата е основна част и от моя курс по фотография за начинаещи в София, където преминаваме от теорията към реална работа с камерата и различни фотографски ситуации.

Не всяка размазана снимка е снимка извън фокус

Това е едно от най-важните неща, които трябва да разберете още в началото. Когато гледаме снимка, която не изглежда достатъчно ясна, често казваме: „Фокусът е избягал“. Но технически причината може да бъде съвсем различна. Най-често трябва да разграничим четири ситуации:

• неправилен фокус – камерата е фокусирала върху друго място;
• motion blur – обектът се е движил по време на експозицията;
• camera shake – камерата се е раздвижила в ръцете на фотографа;
• малка дълбочина на рязкост (depth of field) – фокусът е правилен, но зоната на приемлива рязкост е много малка.

Тези проблеми могат да изглеждат подобно, но се решават по различен начин. Ако причината е грешен фокус, промяната на ISO няма непременно да ви помогне. Ако причината е движение, изборът на друга фокусна точка няма да реши проблема. Ако дълбочината на рязкост е прекалено малка – камерата може да е фокусирала абсолютно точно например очите на човек, и въпреки това част от лицето да има дефокус и да изглежда доста мек фокуса на снимката като цяло.

Преди да коригирате настройките, първо трябва да разберете какъв точно е проблемът.

Какво всъщност означава фокус във фотографията?

Когато фокусирате, оптичната система на обектива се настройва така, че обектите на определено разстояние да бъдат изобразени максимално ясно върху сензора. Можем да си представим, че през сцената преминава условна равнина на фокус. Около нея съществува зона, която възприемаме като достатъчно рязка. Именно тази зона наричаме depth of field – дълбочина на рязкост. Фокусът и дълбочината на рязкост са свързани, но не са едно и също.

Фокусът определя къде поставяте максималната рязкост.

Depth of field определя колко голяма зона около това място ще изглежда приемливо рязка.

Това разграничение става изключително важно при портретната фотография. Ако снимате човек отблизо на f/1.4 или f/2.0 и едното око е малко по-близо до камерата от другото, е напълно възможно едното око да изглежда отлично фокусирано, а другото вече да попада извън най-рязката зона. Това не означава, че камерата или обективът имат проблем.

Как работи автофокусът?

Съвременните фотоапарати могат автоматично да определят фокуса чрез специализирани системи за автофокус. Технологиите се различават между DSLR и mirrorless камерите, но за начинаещия фотограф по-важният въпрос е друг: Камерата трябва да знае какво искате да бъде на фокус и дали този обект стои неподвижно или се движи. Тук идват различните AF режими.

AF-S / One Shot – когато обектът е неподвижен

При различните производители имената могат да се различават. Често ще срещнете AF-S, а при Canon – One Shot AF. Основната логика е сходна. Камерата намира фокус и след това го заключва на определеното разстояние. Този режим е подходящ за сравнително неподвижни обекти:

• спокоен портрет;
• архитектура;
• предметна фотография;
• пейзаж;
• човек, който стои на едно място.

Проблем може да възникне, ако фокусирате върху човек и след това той направи крачка към вас или назад. Фокусът е бил правилен в момента на фокусиране, но разстоянието вече се е променило.

AF-C / Continuous – когато обектът се движи

Когато снимате движение, се нуждаете от система, която продължава да актуализира фокуса. Този режим обикновено се нарича AF-C / Continuous AF. При много Canon камери ще срещнете AI Servo или Servo AF. Докато автофокусът е активен, камерата продължава да следи промяната в разстоянието до обекта и да коригира фокуса. Това е много по-подходящ избор за:

• играещи деца;
• човек, който върви към камерата;
• спорт;
• танци;
• животни;
• динамични събития.

Представете си дете, което тича към вас. При One Shot фокусирате, когато детето е например на пет метра. След половин секунда то вече може да е значително по-близо. При Continuous AF камерата се опитва да следи тази промяна. Изборът на правилния AF режим е толкова важен, колкото и самото поставяне на фокусната точка.

Фокусна точка – оставяте ли камерата сама да решава?

Една от класическите грешки в началото е фотографът да остави камерата автоматично да избере къде да фокусира. Камерата решава например, че най-важният обект е не окото на човека, а контрастен предмет зад него, рамото му, дрехата или друг човек в сцената. Камерата не познава вашата идея. Тя анализира сцената. Вие решавате кое е важно.

Single Point AF

При Single Point избирате конкретна фокусна точка. Това ви дава много по-прецизен контрол. При портрет например можете съзнателно да поставите фокусната точка върху окото на човека, вместо да оставите камерата сама да избира. Single Point е особено полезен при:

• портрети;
• малка дълбочина на рязкост;
• детайлни кадри;
• ситуации, в които точно определена част от сцената трябва да бъде рязка.

Zone AF

При зона от фокусни точки давате на камерата по-голяма област, в която да търси обекта. Това може да бъде удобно при движение, когато е трудно да задържите една единствена точка точно върху обекта. Получавате малко по-малко прецизен контрол, но по-голяма свобода за проследяване. Няма един режим, който е правилен за всичко.

Фокусната система трябва да бъде избрана според сцената.

Eye Detection и съвременните mirrorless камери

Много съвременни mirrorless фотоапарати могат автоматично да разпознават лица и очи. Eye AF е изключително полезен инструмент, особено при портрети и движение, но дори най-модерната система не отменя необходимостта фотографът да разбира какво се случва. Камерата може да избере грешния човек в група. Може временно да загуби окото. Може да бъде затруднена от нисък контраст, силна контражурна светлина или частично скрито лице. Автоматиката е помощник. Решението продължава да бъде на фотографа.

7 причини снимките ви да изглеждат размазани

1. Фокусът е попаднал на грешното място

Снимате портрет, но вместо окото ясно се вижда косата зад него или фонът. Това е класически пример за неправилно поставен фокус. Проверете къде се намира фокусната ви точка и не оставяйте камерата да избира автоматично, когато сцената изисква прецизност. При портрет обикновено основният ориентир са очите.

2. Използвате неподходящ AF режим

Фокусирате дете с One Shot, а то непрекъснато тича към вас и назад. Камерата може да е намерила отличен фокус, но само за разстоянието в конкретния момент. При движение преминете към AF-C / Continuous / Servo AF и оставете камерата да актуализира фокуса, докато следите обекта.

3. Скоростта на затвора е прекалено бавна

Тук вече проблемът може изобщо да не бъде във фокуса. Представете си, че снимате човек, който върви, с избрана скорост на затвора (shutter speed) на фотоапарата 1/30 секунда (бавна скорост). Камерата може да е фокусирала абсолютно точно върху лицето. Но докато сензорът записва изображението, човекът продължава да се движи. Получава се motion blur. Погледнете внимателно снимката. Ако неподвижният фон е ясен, но движещият се човек е размазан, вероятната причина е скоростта на затвора, а не автофокусът.

Темата за скоростта, ISO и блендата разглеждам подробно в статията „Експозиция във фотографията: ISO, бленда и скорост на затвора за начинаещи“.

4. Самият фотоапарат се е раздвижил

Има разлика между движението на обекта и движението на камерата. Ако снимате от ръка при много бавна скорост, дори лекото движение на тялото или натискането на спусъка може да повлияе върху изображението. Тогава често изглежда, че цялата снимка е леко размазана. Колкото по-дълго е фокусното разстояние, толкова по-видимо може да стане разклащането. Като приблизителна отправна точка традиционно се използва правилото скоростта да не бъде по-бавна от обратната стойност на фокусното разстояние. Например при 100 mm – около 1/100 секунда или по-бързо. Това обаче е само ориентир. Стабилизацията на камерата или обектива, резолюцията на сензора, техниката на държане и движението на самия обект могат значително да променят необходимата скорост.

5. Дълбочината на рязкост е прекалено малка

Широко отворената бленда е красива. f/1.4, f/1.8 или f/2 могат да отделят човека от фона и да създадат прекрасна мекота. Но колкото по-малка става дълбочината на рязкост, толкова по-малка е и свободата за грешка. Особено когато сте близо до човека. Може да фокусирате върху миглите, а върхът на носа вече да изглежда мек. При портрет под ъгъл едното око може да бъде рязко, а другото не. Това не е непременно дефект. Това е оптичен резултат от избраната комбинация от бленда, дистанция и фокусно разстояние.

6. Фокусирате и след това променяте дистанцията

Случва се изключително лесно. Фокусирате върху окото, след това леко се навеждате напред или назад. Или човекът едва забележимо се премества. При f/8 може изобщо да не забележите разликата. При близък портрет на f/1.4 тя може да бъде достатъчна, за да измести окото от най-рязката зона. Сходен риск съществува и при техниката focus and recompose – фокусирате, заключвате фокуса и след това завъртате камерата, за да промените композицията. При по-голяма дълбочина на рязкост това често не е проблем. При много малка depth of field и близка дистанция обаче промяната може да стане видима. Затова е по-добре, когато системата на камерата го позволява, да изберете фокусна точка възможно най-близо до мястото, което искате да бъде ясно.

7. Сцената е трудна за автофокуса

Автофокусните системи обичат ясни детайли и контраст. Много тъмна сцена, едноцветна повърхност, силна контражурна светлина или обект без отчетливи детайли могат да затруднят фокусирането. В подобна ситуация опитайте да насочите фокусната точка към област с повече контраст или видим детайл. Проверете и нещо съвсем елементарно, което често се пропуска – минималната дистанция за фокусиране на обектива. Всеки обектив има минимално разстояние, под което просто не може да фокусира. Ако се приближите прекалено близо до обекта, натискането на бутона за автофокус няма да промени това физическо ограничение.

Защо едното око е на фокус, а другото не е?

Този въпрос заслужава отделно внимание, защото начинаещите често приемат подобен резултат като грешка на камерата. Представете си портрет, заснет отблизо с широко отворена бленда. Човекът не е напълно фронтално към камерата и едното му око е с няколко сантиметра по-близо до вас. Фокусирате върху по-близкото око. При малка дълбочина на рязкост далечното око може вече да бъде извън зоната, която изглежда максимално ясна. Колко силно ще се прояви ефектът зависи от няколко фактора:

• избраната бленда;
• разстоянието между камерата и човека;
• фокусното разстояние;
• разположението на лицето спрямо камерата;
• размера на допустимата зона на рязкост.

Ако искате и двете очи да изглеждат по-ясни, можете например да затворите блендата от f/1.4 към f/2.8 или f/4, да увеличите дистанцията или да промените позицията на човека.

Не преследвайте най-малкото възможно f-число само защото обективът го позволява.

Фокус и рязкост не са напълно едно и също

Двете понятия често се използват като синоними, но е полезно да ги разграничаваме. Можете да имате правилно фокусирана снимка, която въпреки това не изглежда достатъчно рязка. Причини могат да бъдат:

• движение на обекта;
• разклащане на камерата;
• много високо ISO и силно шумопотискане;
• оптичните характеристики на обектива;
• дифракция при много затворена бленда;
• силно увеличение или прекомерно изрязване на изображението;
• обработка и sharpening.

Затова въпросът „На фокус ли е?“ невинаги е достатъчен. По-полезният въпрос е: „Защо тази част от снимката не изглежда достатъчно ясна?“

Как да разберете какъв е проблемът в конкретна снимка?

След като заснемете кадъра, увеличете важната част от изображението – при портрет това обикновено са очите. После погледнете и околността (фон на снимката).

Ако очите са меки, но ушите или косата зад тях са рязки – вероятно фокусът е попаднал назад.

Ако човекът е размазан, но неподвижният фон е ясен – вероятно скоростта е прекалено бавна за движението.

Ако почти цялата снимка има сходно размазване – възможно е камерата да се е разклатила.

Ако едното око е перфектно, а другото постепенно става меко – вероятно виждате ефекта на малката дълбочина на рязкост.

Това е много по-полезен начин за учене от безразборната промяна на всички настройки наведнъж.

Практични настройки за няколко типични ситуации

Спокоен портрет

Започнете с единична фокусна точка или надежден Eye AF. Използвайте AF-S / One Shot, ако човекът е сравнително неподвижен. Ако позира по-динамично или постоянно се движи, Continuous AF също може да бъде подходящ. Поставете фокуса върху окото, което е по-близо до камерата.

Играещо дете

Използвайте AF-C / Continuous / Servo AF. Изберете режим за фокусна зона, който можете надеждно да задържите върху детето, и използвайте достатъчно бърза скорост на затвора. Тук е важно да запомните:

Автофокусът следи дистанцията. Shutter Speed замразява движението.

Нужни са и двете.

Групова снимка

Не използвайте автоматично възможно най-отворената бленда (f/1.4, f/2.0 …). Ако хората са разположени на различни разстояния от камерата, имате нужда от достатъчна дълбочина на рязкост. Опитайте да подредите хората на сходна равнина и изберете бленда, която дава необходимата зона на рязкост (f/3.2 – f/8.0).

Портрет на много отворена бленда

Работете внимателно с фокусната точка. Не се движете излишно напред и назад след фокусиране и проверявайте очите при увеличение. Красивият фон няма стойност, ако най-важната част от лицето е извън фокус без това да е било вашето намерение.

Едно просто упражнение, с което да разберете фокуса

Поставете три малки предмета върху маса на различно разстояние един зад друг. Изберете единична фокусна точка. Направете първата снимка, като фокусирате върху най-близкия предмет. Следващата – върху средния. Третата – върху най-далечния. След това повторете упражнението с по-отворена и с по-затворена бленда. Наблюдавайте:

• къде се намира максималната рязкост;
• как се променя предният план;
• как се променя фонът;
• как блендата влияе върху зоната, която възприемате като ясна.

След това опитайте същото с човек, който се движи към вас – първо с AF-S / One Shot, после с AF-C / Continuous. Това кратко упражнение ще ви покаже повече от десетки случайни снимки на Auto режим.

7 проверки преди да натиснете спусъка

Когато тепърва започвате, много настройки изглеждат като прекалено много информация едновременно. С времето голяма част от решенията стават автоматични. В началото обаче можете да си изградите кратък навик:

1. AF mode – неподвижен ли е обектът или се движи?
2. Focus point – какво трябва да бъде на фокус?
3. Shutter Speed – достатъчно бърза ли е скоростта на затвора за движението?
4. Aperture – имам ли необходимата depth of field?
5. ISO – позволява ли ми нужните бленда и скорост?
6. Camera stability – стабилно ли държа камерата?
7. Final check – най-важната част от кадъра действително ли е ясна?

Тези седем проверки са добра основа за много фотографски ситуации.

Искате ли подобни практически насоки за начинаещи?

Фотографията се учи много по-лесно, когато сложните понятия бъдат подредени в малки и ясни стъпки. Абонирайте се за моя фотографски бюлетин, за да получавате нови статии, практически съвети, упражнения и материали за хора, които искат да разбират камерата си по-добре и да създават по-силни изображения.

Последвайте Любомир Жипонов Фотография във FACEBOOK

Последвайте Любомир Жипонов Фотография в INSTAGRAM

Последвайте Любомир Жипонов Фотография в YouTube

Други интересни теми:

• За Блога на Любомир Жипонов Фотография вижте в Блог.

• За медиите и пресата за мен вижте в Медии.

• За международно признание вижте в Международни награди.

• За моя път, опит и личен стил вижте в За мен.

• За отзиви и мнения за Любомир Жипонов Фотография вижте в Отзиви.

• За контакт с мен вижте в страницата Контакт.